петък, 13 юни 2014 г.

Шоколадът като повод за вълнение

Да се поетизира и тематизира шоколада меко казано е банално – надали има човек в съзнателна възраст, който да не е изпадал в онова сантиментално настроение, отвеждащо неудържимо до филми като „Шоколад”, с красавици ала Жулиет Бинош. Разбира се, филмът съвсем не бива да се подценява – режисьорът Ласе Халстрьом е много добър (незабравими са малкият Леонардо ди Каприо и младият Джони Деп в прекрасния „Защо тъгува Гилбърт Грейп”, който също е негов), а и авторката на романа Джоан Харис е доста интригуваща по свой собствен женски и обреден начин – едно цяло лято прекарах омагьосана, готвейки нейните десерти с група приятели в една каменна къща-мелница на брега на морето под въздействието на друга нейна книга „Бонбонените обувки”.
Джоан Харис, както и Изабел Алиенде, че и още куп други съвременни писатели и сценаристи в голямото кино, въведоха изкуството на готвенето като основна своя тема и издигнаха кулинарията в религия. Имам вече много познати, които твърдят, че могат да гледат телевизия спокойно, само ако е на канала “24 Kitchen”. На пръв поглед това може да изглежда повърхностно за по-задълбочения ценител, но ще е грехота да не признаем, че някои от филмите и книгите, посветени на готварството, са чудесни. 

Шоколадът обаче има още наслоявания от значения по себе си – той е целият изтъкан от тях. Романтика, страст, горчива вина, силна плът и незабравим мирис, елегантност, финес, сласт... Тази "храна на боговете" притежава всичките. За нас, вкусили хубав шоколад чак заедно с алкохола – около 17-тата си година – той има още по-голямо обаяние. 

Марципанените изделия, които социалистическата промишленост опитваше да ни представи като достоен заместител на истината, нямаха вкус, чар и субстанция. И до днес, когато се хващам на по-голям бас, си пожелавам голяма Милка с цели лешници – явно все още я смятам за връх на мечтаните невъзможни желания и награди... Винаги, когато пътуваме, връщаме в багажа си - за подаръци и лично удоволствие - купища шоколади с екзотични вкусове. Опитвала съм шоколад с лавандула, с червен и бял пипер на зърна, с парченца люта чушка, с карамел и морска сол на кристали и дори с уасаби! Все още изпитвам смесено чувство на вина и благоговение, докато разкъсвам блестящия станиол на хубав шоколад – като дете, хванато с коледния си подарък в ръце ден преди Бъдни вечер.
Истината е, че изтънченото изкуство на шоколада още не ни е познато. Тортата Гараш е единственият истински шоколадов десерт, който приготвяме добре. В сладкарниците ни все още светотатствено сиропират или гарнират с крем легендарната виенска шоколадова торта Сахер. Ние хрупаме достъпните в магазините шоколадови блокчета с разнообразни вкусове, но не подозираме, че някъде по света има цели готварски  школи за правене на шоколад, работилници за шоколадови бутикови бонбони, дипломирани майстори на изтънчения уникален шоколадов вкус и изключително скъпи магазини за продажбата му.
А аз така и не разбрах какво точно отличава в толкова драматична степен шоколадовите бонбони Godiva, които са на най-висока почит в Америка и са сред 10-те най-скъпи шоколада в света (125$ за килограм)  от, да речем, бонбоните Lindt или Ferrero, които истински обичам.
Учудващо, има и още по-големи парадокси в ценообразуването на апетитния афродизиак – сп. Forbes класира шоколада Knipschildt на първо място, като посочва и умопомрачителната му цена за доказателство - 2600 $ за килограм.

Топ 10 на музеите за шоколад:
1.      Разположеният на река Рейн Музей на шоколада в Кьолн, Германия, известен с големия си шоколадов фонтан;
2.      Музеят на тайните на шоколада в Гайсполсхайм, Франция, в който има театър, чайна и магазин за подаръци. Чела съм, че там можете да си купите шоколадови макарони, шоколадов оцет, шоколадова бира и калъпи за шоколад.
3.      Чудният свят на шоколада и шоколадовата фабрика в Нюхейвън, остров Филип, Канада пък изненадва със статуи от шоколад (Давид) и цял град, пак от същия материал.
4.      Музей на шоколада ШокоСтори в Брюж, Белгия разказва колко е полезен шоколада и предлага експозиция на кутии с шоколад, посветена на кралското семейство.
5.      Музеят  на шоколада в Барселона, Испания има невероятни скулптури от шоколад - от копия на религиозни творби до реплики на анимационни герои.
6.      Музеят на шоколада в Ню Брънзуик, Канада представя братята Ганон - основатели на най-старата фабрика за производство на бонбони в Канада. Тъкмо те първи в света използват кутия за бонбони във формата на сърце.
7.      Музеят на шоколада ШокоСтори в Прага, Чешка република предлагат старинни шоколадови обвивки и демонстрират техника за производството му.
8.      Музеят Кенди Американа в Литиц, Пенсилвания е безплатен и е основан, когато съпругата на президента на компанията започва да събира различни сувенири.
9.      Музеят на шоколада, остров Джеджу в Република Корея пък си има шоколадова работилница и галерия, но най-голямата му атракция е действащ кабелен трамвай в стил Сан Франциско.
10.   Музеят на шоколада Нестле в Мексико сити, Мексико е известен със новата си, футуристична сграда, построена за 75 дни.  

Още:  Шоколадът се произвежда от какао, което се добива от плодовете на дървото Theobroma cacao, виреещо в Южна Америка. Theobroma означава "храна на боговете".  Друго предположение за произхода на името: наименованието "шоколад" произлиза от думата "chocolatl" на ацтекския език Нахуатъл ("xococ" - горчив и "atl" - вода или напитка). Ацтеките свързват шоколада с Шочикетсал, богинята на фертилността у жената. Маите също го тачат заради плодородието. Мексикански лингвисти предполагат, че испанците са изобретили думата, съчетавайки термина chocol и заменяйки думата haa (на езика на маите „вода”) с тази на езика на ацтеките atl. На езика на маите пък глаголът chokola'j означава „да пием шоколад заедно". В спорно изследване, други лингвисти отбелязват, че оригиналното изписване е по-скоро chicolatl отколкото chocolatl, означаващо „разбита напитка”. (из „Wikipedia”)
 
Спомням си изключително изненадваща за мен картина - как расте какаото. Това се случи насред джунглата в Индонезия, на остров Бали, където попаднахме във великолепна райска овощна градина. 


Същинската цел на посещението беше да видим отблизо как местните маймунки-хиени Лоак (Lowak) събират и изакват най-скъпото кафе в светанякои кафетерии могат да ви го продадат за 80$ чашата, а килото струва около 600$. 


Но невъобразимата красота на девствената джунгла и всички непознати растения, които буйстваха из тази градина в невиждано изобилие, окъпани от дъжда и разпукали се от плодородие, изместиха в периферията нещастната хиена в нейната клетка, оставяйки ни без дъх.  


Дегустацията на 20 вида чай, какао, шоколад и кафе на този зелен хълм, от който се разкриваше приказна гледка към огромна, екзотична и дива гора, ще остане едно от най-незабравимите ми изживявания. 

Парата от дъжда ни обвиваше в нежен облак, а капчиците се стичаха по непознатите стъбла, плодове и листа навсякъде около нас. 

Тъкмо там видях за пръв път и плода на какаото – 
голям и напращял като жълто-оранжев пъпеш.
За неоспоримите ползи от шоколада като лек е изписано много (вероятно от хора, пристрастени към консумацията му:-)): той е източник на множество полезни минерали, мощен антиоксидант е, действа профилактично срещу проблеми със сърцето, бори раковите клетки, подобрява кръвообращението, не задържа лошия холестерол, ободрява, без да ви товари излишно с кофеин, в малки количества дори може да намалява кръвното... Особено, ако е черен, ползите от него са безброй. Но най-голямата е огромното удоволствие, което доставя. Доказано е, че шоколадът е естествен антидепресант заради хормона на щастието – серотонин, чието активно производство предизвиква. Шоколадът има и друго, скрито свойство –той е  мощен афродизиак. Ако обаче в момента не сте влюбени той става задължителен – според проучване на BBC, разтопеният в устата шоколад повишава мозъчната активност и сърдечния пулс повече от страстното целуване и продължава 4 часа след това!

Стори ми се уместно тъкмо тук да ви представя и документалния филм „Хляб и шоколад”, който снимах преди 2 години в чест на мексиканската майка на магическия реализъм – писателката Лаура Ескивел, въвела за първи път рецептите в романите си. Със сигурност помните чувствения и романтичен филм „Като гореща вода за шоколад” по нейния роман. В него храната е издигната в култа на магията, на древния жест и ритуал, че и на директно действащ афродизиак и средство за промяна на емоционалната и по-фина реалност. 
Сигурно помните как младата героиня на повествованието приготвя - плачейки - такава кайсиева торта за сватбата на любимия си с по-голямата й сестра, че всички гости на сватбата избухват в сълзи...



Моят филм наднича там, където готвенето става изкуство, като го прави през очите на самата Лаура Ескивел и на още четирима герои: писателката и психоаналитик, изкушена от здравословните източни рецепти Вержи Захариева;  момичето-антрополог, създаващо хлебни къщи навсякъде по света – Надежда Савова; готвачът, направил свой гурме ресторант в с. Бистрица и Райна Гаврилова – теоретик и професор по темата. Продуцент е БНТ, автор съм аз, режисьор е Милена Гетова, а оператор е Недялко Данов. Филмът е излъчен в рубриката „В кадър” по БНТ и е само 28 минути, ще се радвам, ако го вкусите!:-) Ето го:


За десерт, разбира се, ви предлагам да опитате моето шоколадово брауни с домашен сладолед, което съвсем скоро направих собственоръчно за две деца и баща им – голям ценител на шоколада!:-) Не е трудно, но е много ефектно и вкусно, леко горчиво и силно шоколадово. Снимах го - за вас!

Шоколадово брауни (по рецепта от bbcgoodfood.com)

  • 100 гр. черен шоколад на парченца
  • 100 гр. млечен шоколад на парченца
  • 85 гр. масло
  • 185 гр. кафява захар
  • 3 яйца на стайна температура, разбити леко
  • 140 гр. брашно
  • 140 гр. натрошени на големи парчета лешници  
  • по желание - още 100 гр. черен и 100 гр. бял шоколад на парченца
1.     Загрей фурната на 180 градуса, покрий с хартия за печене квадратна форма (20 см.) или кръгла с диаметър 23 см. Намажи с масло.
2.     Разтопи черния и млечния шоколад на водна баня заедно с маслото, прибави и захарта.
3.     Остави настрана да изстине. Добави разбитите яйца, брашното, лешниците, щипка сол и ги разбъркай добре. Можеш да прибавиш и 1-2 натрошени на големи парчета вафли, аз добавих още цели два шоколада на парчета - черен и бял.
4.     Изсипи сместа в тавичката и печи 30 мин. във фурната (180 градуса).
5.     Изчакай да изстине малко, извади и нарежи на квадрати с остър нож.
6.     За да не изсъхне, съхранявай в красива метална кутия за бисквити!

Домашен сладолед (по рецепта от gotvach.bg)


  • сметана - 1 ч.ч. сладкарска
  • бяла кристална захар - 1/2 ч.ч.
  • кисело мляко - 1 кофичка, висок процент
  • ванилия - 2 прахчета
  • плодове - по желание
  • сладко - за гарниране
1.     Разбий предварително много добре охладената сметана с миксер, докато стане на сняг и добави захарта, киселото мляко и ванилията. (Интересно – истинската сметана, която се продава в кутии, не се разбива добре на крем. Използвай такава, направена от растителни мазнини. Аз използвах Halta – стана на сняг за броени минути!)
2.     Хубаво доразбий сместа. Сложи за 1 час в камерата, извади, разбий отново и така още 3 часа, като, ако искаш, разбиваш още 2 пъти.
3.     Накрая остави домашния сладолед да се стегне напълно. Поднеси го на топки и гарниран с плодов топинг или сладко по избор.
4.     Ако искаш да направиш плодов сладолед йогурт, накрая добави пасирани плодове (около 250 г). МНОГО е вкусно.:-)
...
Оставям ви да се наслаждавате на множеството чувствени наслади, които ви предлага шоколадът. Включително и най-вече – любовни!:-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар