сряда, 26 октомври 2016 г.

Изкуството да не се страхуваш

По повод едно видео за страха на Marina Abramovich

От Искра Ангелова


You are so innocent in the beginning. You don't know what fear is.

Казва го една интересна и скандална жена, наричана "бабата на пърформънса", която е привлякла вниманието на Европа и света чрез своите експерименти над себе си.

Нека сега го кажа и аз. Когато сме деца - ние сме наистина чисти - толкова лоши, колкото и добри; колкото жестоки, толкова и милосърдни; любопитни и тъжни, смели и яростни; умни и пресметливи; талантливи и себични. Но ние не сме страхливи.

Ние не знаем какво е това страх.

Плашат ни възрастните: "Страх ли те е от тъмното? Не те ли е страх да гледаш от балкона? Страх те е от кучето, трябва да те е страх."

Детето не пипа втори път горещата печка, обикновено не скача от балкона и си спи спокойно на загасена лампа - наистина е така. Докато някой не насочи вниманието му и не го травмира.
И не го уплаши.

Торбалан не съществува!

И постепенно от приятели на света, които го владеят, ние се превръщаме в представители на преследван вид, в жертви.

Всички сме го усещали. Когато сме студенти и завършваме смели и уверени - смятаме, че ще покорим света... Пътуваме, покоряваме... Пред нас няма пречки.

Докато не ни уплашат.

И вече сме смъртно уплашени как ще се справим с предизвикателствата, със сметките, с лошия политически климат, с доносите срещу нас, с остаряването, с болестите на родителите ни, с нашите болести, с липсата на сигурност, с липсата на пари, с липсата на любов или на приятелство. Ние сме постоянно уплашени, че ще останем без покрив, на улицата, без доход или болни. Това ни "скопява", това ни прави неспособни да вършим безкомпромисно и
перфектно работата си, това ни прави непълноценни.

Ние се страхуваме за живота си.

Но всичко това е само в ума ни! Истината е, че никой и нищо не може да ни застраши. Ние СМЕ страха си. Както казва баща ми: "Няма по-страшно от самия страх".
Нали?
...

А ето още малко за Абрамович:
"Тя шокира света, като започна да се реже с остри предмети, вмъкна се в горяща пентаграма, остави се незащитена пред публиката под въздействието на психотропни вещества, които пият шизофреници, легна гола под скелет, танцува, отново гола, крещя, тича към голямата си любов – дългогодишния й приятел и колега на сцената Улай, за да се блъскат и разделят многократно."

сряда, 19 октомври 2016 г.

Mtel Media Mastes 2016 - празник на добрия вкус и умните хора

Невероятният фотограф Ървин Олаф на едно изискано, смислено, стилно, професионално и ужасно hitech събитие. Връчих награда на Калоян Константинов от offnews за материал посветен на забравения български спътник, който се казва "1300 години България" и си лети още от тогава, когато ни построиха "осмоъгълния" със същото име.

Аз съм силно респектирана от Mtel Media Masters, защото шеста поредна година канят неконвенционални гости - огромни имена, които не са масово известни на българската публика, хора, променящи представи и стъпкващи правилата в... Изкуството! Защото организаторите проявяват изключителен вкус и провеждат качествени събития, които не само поощряват, но и създават смисъл.

Това не се случва така често, особено когато е замесен едрият български бизнес, нали? Вместо Веско Маринов, Анелия, обикновени хорца или просто участниците в някое реалити, тези си позволяват лукса да са сноби - обичам сноби. Те поканиха първо Бегбеде, Лаура Ескивел, Елиф Шафак... Не го очакваме от тях, няма НУЖДА да го правят, но се случва! И тази устойчива тенденция в замисъла на събитието не се променя - забележете - с промяната на политическия вятър и масовия вкус, който той довя!

Освен това - те създават и организират една от малкото ненагласени награди - тази за журналистика, която се занимава с високи технологии, с наука. Създават морален стимул за сериозна журналистика по темата.

И не на последно място - страхотен дизайн, видео материали, графика и цялостно визуално оформление. И как нямаше един гаф, бе?!

За два часа се почувствах като в световен и космополитен метрополис, като някъде, където нашите оправдания "Това не може да стане!" са само лош вкус и отсъстват трайно от пейзажа. Ще кажете - да, това става с много пари. Аз пък ще кажа - нито с много, нито с малко - парите са средство, което безспорно помага. Но истината е, че такива неща стават с много работа, вкус, високо ниво, способността да стоиш срещу вятъра и съзнание, че отстояваш кауза. А със сигурност много симпатяги пречат, винаги ги има - те са навсякъде!

Браво на Ваня Божилова - Стоянова - тя е от нас - хората с мелниците! Благодаря за удоволствието и честта.

четвъртък, 28 януари 2016 г.

"КРАС'ТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА" Сериозно ли?!





Кога жълтите вестници започват да пишат гадости по нечий адрес? Замисляли ли сте се? Когато този човек започне прекалено видимо да стои извън общия фон на конформизъм, договорки, съобразяване, мръсотия и посредственост, с ясната си мисъл и позиция, воден от някакви принципни мотиви... Той трябва да бъде окалян.

Признавам си, че работя непрекъснато, във всяка свободна минута, защото ние - хората на изкуството, които не сме направили компромис, работим, за да се издържаме. Работя, докато гледам малката си прелестна дъщеря и нямам време да стоя по цял ден във фризьорските салони. Но и аз, като Джулия Робъртс (хехехе - какво сравнение само!:-)), вярвам, че красотата е вътрешно състояние, че душата ни извайва лицето ни и че всеки заслужава лицето, което има на 40. Ако то е одухотворено и излъчва благородство и красота - значи достойно си живял досега. А пластичната хирургия е за една друга прослойка. Ето ме мен - без грим. Без нищо, което съм добавила, нищо, което искам да скрия и от което да се срамувам. Обичам силно живота и любимите си хора, вълнувам се и се радвам на предстоящите събития в професиите ми и съм влюбена в работата си на журналист и актриса. Когато не работя, използвам всяка свободна минута, за да съм с любимия си и малката ни дъщеря, да прочета нещо или да гледам някой филм, да пътувам или да се видя с приятели.

По света - Париж, Ню Йорк или Барселона - никой не ходи с коса на вафли, тежък вечерен грим и пайетен топ на работа, докато прави ремонт, докато е на 10-часов монтаж или просто върви по калните, зимни улици. По света хората, актрисите, телевизионните водещи не се женят за някой прост чичко-паричко и не изглеждат като проститутки, а печелят милиони с таланта, идеите и работливостта си (с моите професии). Хората по света работят, хората са скромни и изглеждат нормално. Дори и "звездите", дори и "публичните личности". В страната, в която по улиците ходят грозни и уродливи орки, с мен седнали да се заяждат. Смешна работа!

http://bg.checkonline4you.com/dzhuliya-robarts-poslanie-s-edna-snimka-bez-grim/