"Всичко, което се случва, трябва да се знае."
"Кръгът" е книга за началото на края - завладяваща антиутопия в духа на Оруел, Замятин и Бредбъри. В нея става дума за края на света ни/ за края на нашата анонимност. Края на всички краища. Всъщност нима ние не сме тъкмо онова, което е невидимо? Нашата истинска същност е онова, което опазваме скрито, което стаяваме, което не смеем да произнесем, което лелеем или за което скърбим тайно нощем. Ние сме недовършен стих, неизпята песен, нецелунати устни, недосънуван сън, несподелена мечта... Но и - нашите кредитни карти, успехът ни в училище, онази цигара марихуана на 20, тайната на гласуването, личния ни живот и личните ни данни, тайните авантюри, прочетените книги и статии, правото да съм имала двойка в училище или правото да си карал пиян... Ние сме и нашите грешки, нашите грехове и нашите тайни! Точно толкова, колкото и отличните дипломи, спечелените конкурси и стипендии, далечните пътешествия, достойните дела и високите постижения, наградите, засмяните снимки на морето и на красивите торти, къщи, коли, кучета и деца, които с гордост показваме.
Когато я прочетох, си казах, че краят наистина е близо. Онова, което вече се случва, е кошмарно - ние сме непрестанно следени. Смразяващо откритие! Всяко наше движение, всяко действие и всеки интерес биват регистрирани и надлежно записани в нашето "досие". Това вече Е страховито. Дни след като търсим онлайн хотел в Гърция или детски ботушки в интернет магазин, невинните "бисквитки" ни затрупват с реклами по темата... В Щатите отдавна не можеш да караш с превишена скорост, да се печеш без горнище или да пиеш бира на улицата, защото хванат ли те - край! Влизаш в аналите, има го в "досието" ти! Никаква работа, кредит или нова квартира повече. Никаква свобода. "Големият брат" не е измислица на Нова и Нико Тупарев - той е страховит персонаж от "1984", писана през, забележете, 1949!
"Кръгът" е навременен, ужасяващ, обезпокоителен, интересен и отвращаващ роман за онова, което ни очаква и зове. Авторът беше тук, авторът не можеше да диша от ужаса, който ги сполетя с избора на Тръмп - той не беше в състояние да говори за нищо друго! (Тръмп е друга напаст - той е краят на политическата коректност (и, трябва да признаем - лицемерие), краят обаче и на здравия разум във всичките му измерения, краят на интелигентността, духовността и деликатността. Краят НИ.)
Но знаете ли кое ме същисва най-много в този адски водовъртеж, от който - изглежда - няма спасение?
НИЕ самите, съвсем доброволно и добросъвестно, предоставяме цялата необходима информация за себе си. Правим го ежедневно, правим го есхибиционистично, правим го радостно. Във фейсбук. НИЕ самите избираме Тръмп (и всички дебелокожи и неграмотни простаци като него). Това сме НИЕ. Краят на света е наше дело. НИЕ СМЕ КРАЯТ.
И един среднощен славей запява. И аз питам, питам, питам... А къде ще живеят децата ни???
"Кръгът" е книга за началото на края - завладяваща антиутопия в духа на Оруел, Замятин и Бредбъри. В нея става дума за края на света ни/ за края на нашата анонимност. Края на всички краища. Всъщност нима ние не сме тъкмо онова, което е невидимо? Нашата истинска същност е онова, което опазваме скрито, което стаяваме, което не смеем да произнесем, което лелеем или за което скърбим тайно нощем. Ние сме недовършен стих, неизпята песен, нецелунати устни, недосънуван сън, несподелена мечта... Но и - нашите кредитни карти, успехът ни в училище, онази цигара марихуана на 20, тайната на гласуването, личния ни живот и личните ни данни, тайните авантюри, прочетените книги и статии, правото да съм имала двойка в училище или правото да си карал пиян... Ние сме и нашите грешки, нашите грехове и нашите тайни! Точно толкова, колкото и отличните дипломи, спечелените конкурси и стипендии, далечните пътешествия, достойните дела и високите постижения, наградите, засмяните снимки на морето и на красивите торти, къщи, коли, кучета и деца, които с гордост показваме.
Когато я прочетох, си казах, че краят наистина е близо. Онова, което вече се случва, е кошмарно - ние сме непрестанно следени. Смразяващо откритие! Всяко наше движение, всяко действие и всеки интерес биват регистрирани и надлежно записани в нашето "досие". Това вече Е страховито. Дни след като търсим онлайн хотел в Гърция или детски ботушки в интернет магазин, невинните "бисквитки" ни затрупват с реклами по темата... В Щатите отдавна не можеш да караш с превишена скорост, да се печеш без горнище или да пиеш бира на улицата, защото хванат ли те - край! Влизаш в аналите, има го в "досието" ти! Никаква работа, кредит или нова квартира повече. Никаква свобода. "Големият брат" не е измислица на Нова и Нико Тупарев - той е страховит персонаж от "1984", писана през, забележете, 1949!
"Кръгът" е навременен, ужасяващ, обезпокоителен, интересен и отвращаващ роман за онова, което ни очаква и зове. Авторът беше тук, авторът не можеше да диша от ужаса, който ги сполетя с избора на Тръмп - той не беше в състояние да говори за нищо друго! (Тръмп е друга напаст - той е краят на политическата коректност (и, трябва да признаем - лицемерие), краят обаче и на здравия разум във всичките му измерения, краят на интелигентността, духовността и деликатността. Краят НИ.)
Но знаете ли кое ме същисва най-много в този адски водовъртеж, от който - изглежда - няма спасение?
НИЕ самите, съвсем доброволно и добросъвестно, предоставяме цялата необходима информация за себе си. Правим го ежедневно, правим го есхибиционистично, правим го радостно. Във фейсбук. НИЕ самите избираме Тръмп (и всички дебелокожи и неграмотни простаци като него). Това сме НИЕ. Краят на света е наше дело. НИЕ СМЕ КРАЯТ.
И един среднощен славей запява. И аз питам, питам, питам... А къде ще живеят децата ни???