Мода за бременни!:-)

Речник на бременната

Аз имам бебе!

И ето ме и мен – аз, дето се кълнях, че няма да говоря в първо лице множествено число, че никога няма да произнасям изречения като: “Ние току-що зананихме, след като папахме, акахме и се оригнахме...” Боже, бррр! Струвало ми се е толкова отвратително такова говорене – нещо като събирателен образ на женската посредственост и гордото усещане за изпълнен екзистенциален и морален дълг, което прави съчетанието още по-непоносимо. Ужас. Не бих рискувала да бъда разбрана погрешно – аз уважавам майките 

(Какво всъщност значи това? Все едно да кажа, че уважавам мъжете или бабите?!), аз обичам безкрайно моята майка и плача на видео клипове като „The Toughest Job” (струва си да се гледа: http://vbox7.com/play:037f88092c). 

Но – също както съм си забранила при каквито и да било обстоятелства да говоря за бримки на чорапогащници, кола маска и дамски превръзки – си мисля, че всяка самоуважаваща се жена е длъжна да не обсъжда с други хора такива лични проблеми като кърменето, шевовете на операцията си, следоперативната болка, следродилната депресия и потенето нощем... А още повече – запека, повръщаното, коликите и другите физически проблеми, които среща нейното бебе, защото съм мислела, че това някак го злепоставя... И все пак понякога го правя. Вече 3 седмици се наблюдавам – това е по-силно от мен. Животът ми НАИСТИНА започна да се върти около тези телесни и битови проблеми, но сега... Те имат друг, по-висш смисъл, ако мога така да се изразя... Учудващо веселото общуване с бебето, самото му нежно и настойчиво съществуване, чудото на мигновеното му появяване на този свят, съчетани с усещането за най-близкото присъствие на Бога, което някога съм чувствала и безкрайната любов, която изпълва въздуха наоколо, правят тези ярки прояви на бита по-други.

Могат да го разберат само родителите на малки бебета. Другите хора, колкото и мили, добри и нежни да са по душа, продължавам да смятам – НЕ СА длъжни да слушат такива „телесни” изповеди!

Ммм, как мразех закръглените New-Moms, облечени в нещо като пеньоари

(тази е много сладка статия по темата:  

http://www.webcafe.bg/id_970103266_Krayat_na_lchnostta_i_nachaloto_na_penyoara)

с онова високомерно и занесено изражение „Всичко ми е простено, защото съм Майка!”, които ме питат, все едно сме на опашка за месо: „Е, а ти кога?”, навират телефона си с неограничен към безкрайност брой снимки на бебето си пред лицето ми (а на мен всички бебета досега ми изглеждаха еднакви!) – ново-родили, способни да говорят само за кърмене, за колики и за адаптирано мляко... Майки, които познавах като приятни момичета с разнообразни интереси и собствена личност, сe превръщаха за няколко месеца в някакъв обобщен образ, в далечно подобие на себе си, в дебел и измъчен от безсъние MILF (по принцип MILF означава жена-обект на мъжко желание, само защото е станала майка, но аз го използвам, защото ми харесва как звучи – нещо като Филифьонка, Мама Муминка или Фьокла:-)), един самодоволен MILF, който трябва да утешаваш, да изслушваш и да харесваш по задължение, само защото е станал MILF.

А сега... се поглеждам в огледалото и си мисля: “Ето, че и ти си смешен MILF!” Но, честна дума, съм най-щастливият MILF, който сте срещали! Искам да кажа – чувствам се отлично, но никога, ама никога, съвсем никога не бих искала да ме уважават, обичат или ценят, само защото съм станала майка! Много жени прекарват живота си, манипулирайки останалите с тази лъжа – че са ценни или важни, защото са жертвали всичко, за да бъдат майки и че другите им дължат разни неща заради това! Всеки може да бъде майка. Но не всяка майка може да бъде фея! :-)

Истината е, че преди това никой не ти казва нищо... Много е странно. Сякаш съществува някакво негласно споразумение между Майките за Голямата Тайна, така че ти - бременната - изобщо не подозираш, че ще плачеш от щастие дни наред!

Това наистина е най-щастливият период в живота ми, защото възприемам бебето като чудо-плод на нашата любов и моят любим е до мен! Ако това не беше така, представям си какво би означавала такава една среща... Колко плашеща и колко още по-съдбовна би била... Чуден живот...

Иска ми се в този и няколко следващи текстове да развенчая някои легенди, които една mom-to-be (бъдеща Мама) би могла да избегне или пък просто да изживее и разкодира в своя полза, защото моят личен страх от бременността и раждането беше голям, а нямаше кой да ме съпроводи по пътя, да ме утеши и да ме успокои, че ужасяващите митове, които бях чувала от услужливи и особено черногледи майки, просто не са истина!

Разбира се, човек винаги може да използва корема си в костюм на Карлсон, действа много ободряващо!:-)

Бременността съвсем не е филм на ужасите, това е най-смешната и нежна романтична комедия, в която бихме могли да участваме! Ако някой разправя друго – значи е болен MILF, който си няма лична професионална реализация, собствен живот или пълноценна любовна връзка и затова има нужда да се изживява като майка-героиня. Няма нищо, ама нищичко героично в това да носиш гигантския си корем из града, да се чудиш какво да си облечеш, да разправяш, че си просто дебела, когато те питат бременна ли си или да ядеш като войник на закуска след наряд, докато опитваш да обясниш на работодателя си, че не си неизлечимо болна, нито саката и че искаш да продължиш да работиш, за да печелиш пари... Нищо героично няма да не спиш нощем, да ти се повръща, да имаш хормонален дисбаланс, да те боли адски кръста или да се потиш като животно, да са ти подути краката, да имаш двойна брадичка и оредяла коса. Да не трябва да ядеш ред храни, които много обичаш – меки френски сирена, суши, зелена салата, салами и всякакви сурови меса и пастети, риби и морски дарове, целувки, торти, кремове, че дори и сладолед... заради коварната бактерия-убиец „листерия”, която живеела във всичко вкусно. Не е героично, смешно е! Но, пак казвам, всичките тези изключително телесни епизоди са врата към може би най-духовното преживяване в живота, така че това си струва всяка стрия!

Аз никога не съм имала връзка с тялото си, нито съм се интересувала кой знае колко от него. За мен са непознати здравословното хранене, диетите и режимите, фитнеса, броенето на калориите и избягването на мазни и вредни храни, както и, слава Богу - болестите и болежките! Но сега, о, сега... бях длъжна да внимавам – не заради себе си, естествено. А заради някой безцененен и много малък друг. Заради малката попова лъжичка - една запетайка, която ми показа на екрана на видеозона докторът и тя така ме развълнува, че се разридах още на първия преглед... И така до днес! Плачем си, ах, пардон – плача си от радост.:-)

 

Без паника!

И ето че аз вече съм бременна (бях!), което е видим с просто око, неоспорим факт чак към шестия месец – тогава, казват докторите, бебето има сериозни шансове да оцелее, дори и ако се наложи да излезе на белия свят толкова рано. Аз съм бременна и вече ми личи. Дрехите – всички без изключение – вече са ми безнадеждно малки, качила съм над 10 кг. и ходя облечена безумно – с едни единствени бременни дънки и някакви широки блузи отгоре, като по този начин изглеждам отвратително. Този вид дънки  са доста големички - в подходящ размер са и за моя мъж, но с трикотажен колан за корема отпред. Много е удобно, бременните дънки са страхотно световно изобретение – почти толкова световно, колкото миялната машина за чинии и пералнята, но в тях не се чувствах никак елегантна, защото самата внезапно бях придобила форма на миялна машина или пералня... Затова реших да направя свой гардероб за бременни, чието основно качество е да може да се използва и след това, в другия ми, небременен живот!

 
Изобщо моят подход към бременността беше да се държа, все едно не съм бременна. Това е подходът ми и към болестите, и съм сигурна, че страшно много помага. Когато не се вторачваш в тях и те не се вторачват в теб. Искам да кажа, че човек може да рисува сам картина на живота си и колкото повече време отделя да се вглежда в себе си, в своите проблеми, съмнения и болежки, толкова повече и по-осезаеми стават те. Това наистина е така. А и ако заспиваме всяка вечер с мисълта и усещането, че сме нещастни, болни и онеправдани, със сигурност няма да сънуваме хубави сънища и ще се събудим още по... как беше? Нещастни, болни и онеправдани... Това важи, естествено, за ситуации, които не са дотам сериозни. Всъщност онази смешна максима: „По-добре млад, здрав, красив и богат, отколкото стар, болен, грозен и беден!” според мен означава тъкмо това – ако имаш избор, а ние все пак можем да изберем как да се чувстваме – избери да се чувстваш добре! Опитах да го направя по време на бременността и успях. Дори и през последния месец, когато лежах в къщи. Пак казвам – Слава Богу всъщност имах лека бременност и благодаря всеки ден на Съзидателя за това.

По отношение на облеклото предприех същото - реших да не ходя като обезумяла из магазините за бременни, които са и доста скъпи, а да подходя творчески. (Това е належащо - просто един ден НЯМА какво да облечеш!) Докато в секцията за бременни на H&M има само торбести дрехи-тип-палатка на двойни цени, в съседното крило си висят чудесни рокли – просто си купих размер L, което не е решаващо за този модел.

Открих още, че и всеки немски магазин-дрогерия също може да свърши работа – там продават преоценени по-широки маркови рокли, панталони, ризи и гащеризони.

Препоръчвам и няколко малки магазинчета за италиански дрешки (такива например има на „Мадрид”, близо до Кулинарния в частта на Заимовата градинка, на „Ботев” – веднага след като трамвая завие към Женския пазар, може би има и в магазини като Alexandra и Danaia – тези дрешки не са висок клас, но са от естествени ефирни материи (лен, вискоза, памук, коприна) и на достъпни цени. Етикетът “Made in Italy” спокойно може и да е фалшив, но дори така да е – в най-лошия случай те ще да са произведени от братята турци). Хубавото им е, че по модел са широчки, така че бих могла да ги използвам удачно както между шестия и деветия месец на бременността (все пак наистина става дума за 3, максимум 5 месеца, ако включим и следродилния период – не бива човек да се запасява с тонове дрехи!). Но мога да ги обличам и след това!
Един колан винаги може да помогне. 

Забелязах също, че до последния момент от бременността си мога да нося роклите с висока талия, които си бях купила от индийски магазин. Те не ми умаляха, а са от много лек и ефирен памук. В случая на снимката - едно индийско сако от червена тафта с ръчна бродерия...

Докога всичко това успяваше да прикрие истинската причина за моята пълнота? И защо се криех? В България, открих аз, действа законът на джунглата. Уважават те и евентуално биха се съобразили с теб, само ако се страхуват от теб. Ако си силен и здрав, млад, по възможност – богат. В мига, когато те усетят слаба – а бременността някак предполага това – хората се нахвърлят върху ти като свирепи животни. Случи ми се няколко пъти и беше много поучително. Говоря за напълно непознати хора, но и за мои близки. Ако си бременна, ти просто минаваш в друга категория – категорията на безпомощните, болните и старите. И така най-сетне разбрах на какво са подложени те у нас! Ето защо предлагам на всички бременни жени напук на всичко да се контят и гримират, да се фръцкат и да не им пука! Аз така правех.

Намерих случайно и един страхотно добър гръцки магазин - Axel (в Парадайз мол), в  който имаше голямо намаление. Там си купих три копринени рокли, които ще мога да нося и после - черна дантелена, синьо-зелена и кафяво-синя. Установих, че ако използвам големи гердани и аксесоари, които да отвличат вниманието (е, само в началните месеци, разбира се!) може и да не ме разконспирират.

Благодарение на вече доста по-скъпия, но и изключително качествен италиански бутик, който ме облича за предаването и после му връщам дрехите, Manila Grace (пак Парадайз Мол, етаж 2) аз успях да скрия чак до шестия месец, че съм бременна и на снимачната площадка. Ние снимахме много напред, поради предстоящите избори и Световно първенство, и съответно (за мой късмет!) бяхме готови още през март с всички броеве на „Нощни птици”, които натрупахме за излъчване чак до средата на юни. Това ми спести необходимостта да се „търкалям” пред камерата и пред смаяните погледи на милионната аудитория на БНТ.

Установих, че и аз като
нашите баби вярвам, че няма нужда бременността да се показва непрекъснато и да се демонстрира шумно - може би отново водена от някакъв неосъзнат женски свян. И все пак – когато дойдоха Аскерите, ние с моя любим решихме да се покажа. В крайна сметка трябваше да разкрия, че съм бременна – иначе после, като ме видеха с количката, всички щяха да питат откъде сме го взели това бебе.:-) 

А ме вдъхновиха и две много красиви снимки на тези прекрасни актриси, които безкрайно уважавам – снимки не за първа корица на списание, Господи, не, слава Богу, а хванати в движение.
На тях и Пенелопе Крус, и Шарлот Гинсбург изглеждат толкова чаровни. А и, ще ме прощават светските хроникьори, всъщност няма нищо по-ефектно и мило от бременна жена! :-)

Истината е, че ние се позабавлявахме с тази сесия с „мода за бременни”, за да я сложа в блога си, точно в деня преди да вляза да раждам – така изглеждах в първия ден на деветия месец.
Никога не съм бива толкова дебела (17 кила отгоре), но се чувствах сравнително добре, макар да трябваше да лежа вкъщи през последния месец. Отново осъзнах, че човек е много издръжлив и физически, и психически, и е способен да изтърпи всъщност почти всичко. Не знам дали това звучи успокоително, но е истина. Хубаво е да има свестен, любящ и грижовен мъж, когато всичко това се случва, защото наистина не знам как бих се справила без него... 

Общо взето обаче установих, че хората много се оплакват от неща, които не са за оплакване. Гаденето, хормоналните промени, болките в краката и кръста, неспането, надебеляването, апетита и задължението да се ограничаваш от някои храни, бенките, стриите, хремата, запека, че и лежането цял месец бяха накарали хор бременни преди мен да напишат куп книги за самопомощ, и да оглушат света със своите проблеми и тревоги. Искам да заявя тук, че всичко, което те съпътства по време на бременността, е поносимо, защото е най-естественото нещо на света! Особено, ако искаш да имаш бебе, радваш се на всеки миг от това преживяване и се държиш, все едно не си... бременна.  

Вероятно няма да изненадам никого, ако заключа, че човек си личи в трудните, критични ситуации. Ако тогава запази дух, сила, нежност и усмивката си – значи наистина е свестен! А външният вид несъмнено повишава самочувствието, нали, мила мамо на Уенди с неуловима целувка в десния ъгъл на устните?:-)