сряда, 26 октомври 2016 г.

Изкуството да не се страхуваш

По повод едно видео за страха на Marina Abramovich

От Искра Ангелова


You are so innocent in the beginning. You don't know what fear is.

Казва го една интересна и скандална жена, наричана "бабата на пърформънса", която е привлякла вниманието на Европа и света чрез своите експерименти над себе си.

Нека сега го кажа и аз. Когато сме деца - ние сме наистина чисти - толкова лоши, колкото и добри; колкото жестоки, толкова и милосърдни; любопитни и тъжни, смели и яростни; умни и пресметливи; талантливи и себични. Но ние не сме страхливи.

Ние не знаем какво е това страх.

Плашат ни възрастните: "Страх ли те е от тъмното? Не те ли е страх да гледаш от балкона? Страх те е от кучето, трябва да те е страх."

Детето не пипа втори път горещата печка, обикновено не скача от балкона и си спи спокойно на загасена лампа - наистина е така. Докато някой не насочи вниманието му и не го травмира.
И не го уплаши.

Торбалан не съществува!

И постепенно от приятели на света, които го владеят, ние се превръщаме в представители на преследван вид, в жертви.

Всички сме го усещали. Когато сме студенти и завършваме смели и уверени - смятаме, че ще покорим света... Пътуваме, покоряваме... Пред нас няма пречки.

Докато не ни уплашат.

И вече сме смъртно уплашени как ще се справим с предизвикателствата, със сметките, с лошия политически климат, с доносите срещу нас, с остаряването, с болестите на родителите ни, с нашите болести, с липсата на сигурност, с липсата на пари, с липсата на любов или на приятелство. Ние сме постоянно уплашени, че ще останем без покрив, на улицата, без доход или болни. Това ни "скопява", това ни прави неспособни да вършим безкомпромисно и
перфектно работата си, това ни прави непълноценни.

Ние се страхуваме за живота си.

Но всичко това е само в ума ни! Истината е, че никой и нищо не може да ни застраши. Ние СМЕ страха си. Както казва баща ми: "Няма по-страшно от самия страх".
Нали?
...

А ето още малко за Абрамович:
"Тя шокира света, като започна да се реже с остри предмети, вмъкна се в горяща пентаграма, остави се незащитена пред публиката под въздействието на психотропни вещества, които пият шизофреници, легна гола под скелет, танцува, отново гола, крещя, тича към голямата си любов – дългогодишния й приятел и колега на сцената Улай, за да се блъскат и разделят многократно."

сряда, 19 октомври 2016 г.

Mtel Media Mastes 2016 - празник на добрия вкус и умните хора

Невероятният фотограф Ървин Олаф на едно изискано, смислено, стилно, професионално и ужасно hitech събитие. Връчих награда на Калоян Константинов от offnews за материал посветен на забравения български спътник, който се казва "1300 години България" и си лети още от тогава, когато ни построиха "осмоъгълния" със същото име.

Аз съм силно респектирана от Mtel Media Masters, защото шеста поредна година канят неконвенционални гости - огромни имена, които не са масово известни на българската публика, хора, променящи представи и стъпкващи правилата в... Изкуството! Защото организаторите проявяват изключителен вкус и провеждат качествени събития, които не само поощряват, но и създават смисъл.

Това не се случва така често, особено когато е замесен едрият български бизнес, нали? Вместо Веско Маринов, Анелия, обикновени хорца или просто участниците в някое реалити, тези си позволяват лукса да са сноби - обичам сноби. Те поканиха първо Бегбеде, Лаура Ескивел, Елиф Шафак... Не го очакваме от тях, няма НУЖДА да го правят, но се случва! И тази устойчива тенденция в замисъла на събитието не се променя - забележете - с промяната на политическия вятър и масовия вкус, който той довя!

Освен това - те създават и организират една от малкото ненагласени награди - тази за журналистика, която се занимава с високи технологии, с наука. Създават морален стимул за сериозна журналистика по темата.

И не на последно място - страхотен дизайн, видео материали, графика и цялостно визуално оформление. И как нямаше един гаф, бе?!

За два часа се почувствах като в световен и космополитен метрополис, като някъде, където нашите оправдания "Това не може да стане!" са само лош вкус и отсъстват трайно от пейзажа. Ще кажете - да, това става с много пари. Аз пък ще кажа - нито с много, нито с малко - парите са средство, което безспорно помага. Но истината е, че такива неща стават с много работа, вкус, високо ниво, способността да стоиш срещу вятъра и съзнание, че отстояваш кауза. А със сигурност много симпатяги пречат, винаги ги има - те са навсякъде!

Браво на Ваня Божилова - Стоянова - тя е от нас - хората с мелниците! Благодаря за удоволствието и честта.