По повод едно видео за страха на Marina Abramovich
От Искра Ангелова
You are so innocent in the beginning. You don't know what fear is.
Казва го една интересна и скандална жена, наричана "бабата на пърформънса", която е привлякла вниманието на Европа и света чрез своите експерименти над себе си.
Нека сега го кажа и аз. Когато сме деца - ние сме наистина чисти - толкова лоши, колкото и добри; колкото жестоки, толкова и милосърдни; любопитни и тъжни, смели и яростни; умни и пресметливи; талантливи и себични. Но ние не сме страхливи.
Ние не знаем какво е това страх.
Плашат ни възрастните: "Страх ли те е от тъмното? Не те ли е страх да гледаш от балкона? Страх те е от кучето, трябва да те е страх."
Детето не пипа втори път горещата печка, обикновено не скача от балкона и си спи спокойно на загасена лампа - наистина е така. Докато някой не насочи вниманието му и не го травмира.
И не го уплаши.
Торбалан не съществува!
И постепенно от приятели на света, които го владеят, ние се превръщаме в представители на преследван вид, в жертви.
Всички сме го усещали. Когато сме студенти и завършваме смели и уверени - смятаме, че ще покорим света... Пътуваме, покоряваме... Пред нас няма пречки.
Докато не ни уплашат.
И вече сме смъртно уплашени как ще се справим с предизвикателствата, със сметките, с лошия политически климат, с доносите срещу нас, с остаряването, с болестите на родителите ни, с нашите болести, с липсата на сигурност, с липсата на пари, с липсата на любов или на приятелство. Ние сме постоянно уплашени, че ще останем без покрив, на улицата, без доход или болни. Това ни "скопява", това ни прави неспособни да вършим безкомпромисно и
перфектно работата си, това ни прави непълноценни.
Ние се страхуваме за живота си.
Но всичко това е само в ума ни! Истината е, че никой и нищо не може да ни застраши. Ние СМЕ страха си. Както казва баща ми: "Няма по-страшно от самия страх".
Нали?
...
А ето още малко за Абрамович:
"Тя шокира света, като започна да се реже с остри предмети, вмъкна се в горяща пентаграма, остави се незащитена пред публиката под въздействието на психотропни вещества, които пият шизофреници, легна гола под скелет, танцува, отново гола, крещя, тича към голямата си любов – дългогодишния й приятел и колега на сцената Улай, за да се блъскат и разделят многократно."
От Искра Ангелова
You are so innocent in the beginning. You don't know what fear is.
Казва го една интересна и скандална жена, наричана "бабата на пърформънса", която е привлякла вниманието на Европа и света чрез своите експерименти над себе си.
Нека сега го кажа и аз. Когато сме деца - ние сме наистина чисти - толкова лоши, колкото и добри; колкото жестоки, толкова и милосърдни; любопитни и тъжни, смели и яростни; умни и пресметливи; талантливи и себични. Но ние не сме страхливи.
Ние не знаем какво е това страх.
Плашат ни възрастните: "Страх ли те е от тъмното? Не те ли е страх да гледаш от балкона? Страх те е от кучето, трябва да те е страх."
Детето не пипа втори път горещата печка, обикновено не скача от балкона и си спи спокойно на загасена лампа - наистина е така. Докато някой не насочи вниманието му и не го травмира.
И не го уплаши.
Торбалан не съществува!
И постепенно от приятели на света, които го владеят, ние се превръщаме в представители на преследван вид, в жертви.
Всички сме го усещали. Когато сме студенти и завършваме смели и уверени - смятаме, че ще покорим света... Пътуваме, покоряваме... Пред нас няма пречки.
Докато не ни уплашат.
И вече сме смъртно уплашени как ще се справим с предизвикателствата, със сметките, с лошия политически климат, с доносите срещу нас, с остаряването, с болестите на родителите ни, с нашите болести, с липсата на сигурност, с липсата на пари, с липсата на любов или на приятелство. Ние сме постоянно уплашени, че ще останем без покрив, на улицата, без доход или болни. Това ни "скопява", това ни прави неспособни да вършим безкомпромисно и
перфектно работата си, това ни прави непълноценни.
Ние се страхуваме за живота си.
Но всичко това е само в ума ни! Истината е, че никой и нищо не може да ни застраши. Ние СМЕ страха си. Както казва баща ми: "Няма по-страшно от самия страх".
Нали?
...
А ето още малко за Абрамович:
"Тя шокира света, като започна да се реже с остри предмети, вмъкна се в горяща пентаграма, остави се незащитена пред публиката под въздействието на психотропни вещества, които пият шизофреници, легна гола под скелет, танцува, отново гола, крещя, тича към голямата си любов – дългогодишния й приятел и колега на сцената Улай, за да се блъскат и разделят многократно."
Няма коментари:
Публикуване на коментар